С подкрепата на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

След приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, няколко региона по света създават собствени системи за защита на правата на човека, които съществуват паралелно с тези на ООН. Към днешна дата има регионални институции за правата на човека в

– Европа,

-Северна и Южна Америка и

-Африка

В арабския свят и региона на АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия) също се предприемат известни стъпки към институционализиране на регионални стандарти за правата на човека. Въпреки това, повечето страни в тази част на света също са ратифицирали основните споразумения и конвенции на ООН, като по този начин декларират съгласието си с общите принципи и доброволно обвързване с международния закон за правата на човека.

Различните стандарти и механизми за правата на човека в Европа се поддържат от Съвета на Европа, основен пазител на правата на човека на континента. Европейската конвенция и Европейския съд по правата на човека.
Наред със Съвета на Европа, важна роля играят и Европейският съюз и Организацията за Сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Европейски Съюз

Ангажиментът на Европейския съюз за защита на правата на човека получи тласък с приемането на Договора от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 година, давайки пълна правна сила на Хартата за основните права на Европейския съюз. Хартата съдържа граждански, политически, социални и икономически права и изисква от държавите-членки и от самия Европейски съюз да отстояват тези права. Съветът по Правосъдието на Европейската общност ще премахне законодателството на ЕС, което противоречи на Хартата и ще направи общ преглед на спазването на правото на ЕС от държавите-членки, въпреки че ежедневното изпълнение ще се решава от националните съдилища. Хартата очертава правата, систематизирани под шест „заглавия“ или раздела: лично достойнство, свобода, равенство, солидарност, граждански права и справедливост“. Заглавието „достойнство“ гарантира правото на живот и забранява изтезанията, робството и смъртното наказание. Категорията „Свобода“ включва правото на личен живот, брак, свобода на мисълта, словото, събранията, образованието, работа, собственост и предоставяне на център за бежанци. „Равенство“ обхваща правата на децата и възрастните хора, „Солидарност“ защитава социалните права и правата на работниците , правото на справедливи работна условия, защита срещу неоснователно уволнение и достъпа до здравни грижи. „Гражданските права“ включват правото на глас и свободно движение, а „равнопоставеността“ обхваща права като правото на ефективна защита, справедлив процес и презумпцията за невинност.
Агенцията за основните права (FRA) е експертен орган, който събира доказателства относно положението на основните права в Европейския съюз и осигурява консултация и информация за това как да се подобри положението. Тя няма мониторингова роля, но си сътрудничи със съответните институции при предоставяне на консултации или за постигане на по-добро упражняване на основните права.

ОССЕ http://www.osce.org/odihr

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) обединява 56 страни от Европа, Централна Азия и Северна Америка. Въпреки че не е изрично насочена към защитата на правата на човека, цялостният ѝ подход към сигурността позволява да се разгледат широк кръг от въпроси, включително правата на човека, националните малцинства, демократизацията, полицейските стратегии, борбата с тероризма и икономическите и екологични упражненията. Действието на ОССЕ в областта на правата на човека се осъществява чрез Службата за демократични институции и права на човека (ODIHR). СДИЧП (ODIHR) е със седалище във Варшава е активна в целия район на ОССЕ в областта на наблюдението на избори, демократичното развитие, правата на човека, толерантността и недискриминацията и върховенството на закона. Нейните упражненията, насочени към младите хора, включват образованието за правата на човека, борбата срещу антисемитизма и ислямофобията.

Организация на Американските щати

В района на Америка стандартите и механизмите за правата на човека произтичат от Американската декларация за правата и задълженията на човека от 1948 и от Американската Конвенция за правата на човека от 1969. Приети са и специфични инструменти, свързани с бежанците, предотвратяване и наказание на изтезания, премахване на смъртното наказание, безследно изчезналите, насилието срещу жените, проблеми на околната среда и други въпроси.

Африкански Съюз

Африканската харта за правата на човека и народите влиза в сила през октомври 1986 и до 2007 е ратифицирана от 53 държави. Хартата е интересна поради редица различия на акцентите в нея спрямо договорите, които са били приети в други части на света:

Всеки има задължения към общността, защото само в нея е възможно неговото свободно и пълно развитие като личност.
Всеобща Декларация за правата на човека

  • За разлика от европейските или американските конвенции, Африканската харта обхваща социални, икономически и културни права, както и граждански и политически права в рамките на същия договор.
  • Африканската харта надхвърля индивидуалните права, като в нея също така се предвиждат колективни човешки права.
  • Хартата също така признава, че хората освен права имат и задължения, и изброява специфичните задължения, които лицето има към неговото семейство, обществото, държавата и международната общност.

 

Арабска Харта за правата на човека

Регионалната Арабска комисия по правата на човека действа от 1968 насам, но само с много селективни и ограничени правомощия по отношение на насърчаването на правата на човека. През 2004 е приета преработена Арабска Харта за правата на човека, приета от Лигата на арабските държави и влязла сила през 2008 година.

Този документ включва социално-икономическите права, както и гражданскополитическите права, като същевременно прави препратка към „обща цивилизация“ , споделена от арабските държави. Влизането в сила на Хартата и нейните механизми за мониторинг ( Арабския Комитет за правата на човека и Арабската Подкомисия по правата на човека) са посрещнати като обнадеждаващи признаци за напредък на правата на човека в региона. Въпреки това тя е подложена на тежка критика, например поради липсата на забрана за жестоки наказания, липса на гаранции за икономически и социални права , за предоставяне на някои условни права на Ислямския шериат, за разрешаване на налагането на смъртно наказание на деца, ако националното законодателство предвижда това, както и за позволяване на ограничения на свободата на мисълта, съвестта и религията, ако това е предвидено в националното законодателство.

АСЕАН

В региона на АСЕАН се предприемат усилия да се гарантира, че тази регионална институция ще изпълни ангажимента си от 2009 за създаването на Междуправителствена Комисия по правата на човека. Изискванията към Комисията, поставени през 2009, предвиждат тя да подкрепи „Спазването на международните принципи за правата на човека, включително универсалността, неделимостта, взаимозависимостта и взаимосвързаността на всички права на човека и основните свободи, както и безпристрастността, обективността, не-селективността, недискриминацията и избягването на двойни стандарти и политизация“.